лирични отклонения, млади сме все пак :)
Category: Writing and Poetry

Енергия. Винаги съм си я представяла като лъч. Банално? Наскоро прочетох, че баналното е по-реално от прекрасното. В бездънна тъмнина.Топло е, издига краката ти. Енергия-мисъл. Със сигурност знам, че тези двете са обляни с мед- той ги свързва – сладост- полезност – лепкава слепкавост.Светлина, ухание. Ухание съм откривала и в уморено тяло.О, да- то не мирише като цвете, но има общо с пчелите. Царицата – егото. Податливостта, целта, границата с наивността.
Светлината. Тя може да се съдържа в две точки. Те са достатъчно тъмни и дълбоки. Понякога успявам да бръкна с голи ръце в тях :). Тъмнината минава през мен, стола стената и другите статуи, които напомнят, че сме седнали. В тези две кълба виждам две други. Малки и искрящи. Толкова силно, че да ме заслепят след 14 часа КРАКА.Толкова силно малки са, че обезсмислят паважа. И толкова енергия са ми дали, колкото в техен пристъп на танцува лудост са ми взели.Енергия. Тишина. Алергия. Немота. Не можеш да кажеш на тези две кълба да спрат своя безумен танц, ако твоите се водят по него. И защо?- в своите забързани, тактови крачки, ме питат моите танцьори. Отпуснете се, казвам им. И следва танго. Казват, че е танца на любовта. На дързостта също. Крайна дързост. Силно завземащ ритъм, такъв, че моите искрици губят контрол. Спират. Крачка встрани. Помисли, казват ми, Бъди мъдра, както преди, хванала си се на хорото, реди. А черното в цялата енергийна работа казва блъсни. Запали свещичка, цигара, при нас става тъмно, угаря. И да аз го правя, защото между хорото и тангото има луда надпревара. Между мен и теб, между цигара и билет за нова гара. Самолет. Хорото знам го отдавна. То е старо колкото лицето на гарвана. Него играла съм и съм паднала. Попаднала. Без рокля и роза. Без да знам как, въпреки, че и него съм играла. Това е нов трак. Нова сцена. Нова болест, рак. Не знаех как да не правя подобни грешки пак. Казах си, тя енергията дава знак. Даде ми, затанцувах така, че се унесох, заплувах и забравих да помня, кога аз да подгоня танца така, че да стане по-шарена, интересна игра.
Грешка
Встрани
Смешка
Правата крива, крайност игрива,
Игривост, танц,
Сънлива естрадност,
Реверанс,
Похотливост, стремеж,
Издръжливост,
Покой,
Справедливост,
Променливост,
Застой.
Предпазливост,
Помирителен порой,
Проходимост,
Нов път и мой, и твой
Различен и едновременно еднакъв простор..
Закачени представи. Пълнота на части и празнота без тях.
И със.
Чудя се на спокойствието ти, казваше ми майка ми. Лоша работа е, сега констатирам, да си доверен, отворен. Не ми е интерсно , каза ми ти, а аз го взех като връзка праз и егото заби главата си в теб, точно в речевия час. Грешката не е в нас, фак оф, отивам си в нас. Пирует, срам, ярост, тъга и други подобни отблясъци на почернелите ми кълба. А те си казват. Мама му стара, и таз добра, остана ни светлината зад онази врата. Врати, едни други бяхме открили, там е сметище за двойки, себе си недоразвили.
Грубо изказали се .. на стола на масата подпрели се.
В спокойствие прибрали се и им станало скучно
И доста мъчно,
Но лесния път избрали са, защото всъщност за енергията нещо недоразбрали са.
И заспали.
Един без друг.
Оставили малко от онази обща енергия
На сметището.
Като боклук.
Имам дупка в едното око
Бяла пеперуда ме гледа сърдито
Кацнала на бедро,
Цялото в дрехи увито, горкото.
Каквото било, било то.
Сега сме нови,
Ново е злото.
Ходим, пием, танцуваме,
Малко е смешно, като тийнейджъри си празнуваме.
Аз и нечия Вероника.
Защото тя се радвала била, че е ничия
И сега си гледа пак, през погледа-птичия.
И е на оглед. И ако бе поискала може би щеше да има каквото е искала.
Ама йок. Едва ли е порок. Но на моменти си е нечия и любопитно и става, когато някой с думи завлече я. После пак цък и язък. Нещо отвътре спече я, Бръмбъзък в бялото черво. .. има защо !