Мога ли да ходя по пясъка със ски?Или ще се спъвам по мидите и ще ги чупя?А те са красиви, лениви и крехки…Ще поспра, ще набера букет от тях и ще си направя камбанка, като онези , които слагат над вратите и като се отварят и затварят, те пеят.
Всеки път, когато влизаш, ще ми напомняш луната и щурците и сянката ти ще плъзва в стаята ми.
Ще заставам зад нея и ще съм доволна- колко му трябва на един бездомен домошар.
.Ако нарежа пердето, ще я има ли пак?
Ще отекват прозрачните стъпки на безформения ,сенчест спомен.
Отивам за краставици, обезводнила съм се, а и са свежи, напомнят на теб.
Измивам ги и отивам да танцувам на покрива, ще закача камбаната на някоя антена и вятърът ще си играе с нея.Сянката ми ще препява песента на миглите ми.Тя е тиха, може би няма да я чуеш, освен ако и твоята сянка не се крие зад някоя антена.Маже би чувам сигнала й…
Няма коментари:
Публикуване на коментар