Пропадат чипиците ми в мравуняка, похапват туршия, стават кисели и не искат да си ходим…
Май си като мен, топчице нарисувана- подскачаш напред-назад, подмятат те, играе им се , а всеки път като докоснеш земята, болката те отблъсква нагоре, а там въздуха е студен.
Горчица капе от джоба ми, не ми се пере.Приличаш ми на бургер, вкусен си, гладна съм, ама си вреден.Боли те това-онова, искаш да те излекувам , ама става само с коприва.Опарих си клепачите.Получи се чудесен грим…
Обичам само липата.Успокоява ме и не иска нищо от мен.
Безполезна е ножичката, не мога да се изрежа цялата, не си стигам гърба, не съм вече гъвкава, а вкоченена от празния ти поглед.Иначе мога да ти говоря с часове за космоса, мога да говоря и глупости, да те забавлявам…
Но ако ти разкажа съня си, може да изгубя времето.Времето зависи от теб и мен.Но го няма.То прие материална обвивка, сложи си вратовръзка и ми заговори дипломатично…и ти си от едрите тухли.А иначе драскотините по ръцете ми са като лек допир от котешки стъпки.Да дезинфекцирам ли?Или ще си минат сами?
С времето.Същото време.Същите драскотини, нови прозрачни белези.
Ново слънце и чаша кафе.Не знам какво правя тук…Ям бира със сребърна лъжица.
А пеперудите ме хапят по раменете, сигурно за това съм се схванала.Ще се намажа с крем и ще се размекна.Намазана усмивка и вратата се затваря .Отворих си очите и видях протрита изтривалка..
Обичам пуканки и филми , защото не се притеснявам, че не ми говориш.Иначе и ягоди обичам, но е твърде сладко.А с бирата, с която храня душата си, ягодите не вървят.Петна се реят в главата ми.Още бира…на диета съм я подложила тая моя душа.
В безкрайността сме само аз и облаците.И те си отиват. Махам механично за довиждане и яхвам следващия облак, но с тежестта си причинявам дъжд.Индианска му работа, моледби, усъвършенствала съм се…
Облива ме минерална рекичка и ми пари като копривата на клепачите ми…
И така- горещ асфалт и сив, обратен път…
Няма коментари:
Публикуване на коментар