Мазилката на блока не се пребори с дъжда, стича се, прелива и облицова кабела, по който изпращаш допир до мен.Изтръпнала е главата ми от вариации, оранжева е устата ми и пее ,че китарите и небето са с цвета на думите й.Крещящи люлки.Замръзват ноктите ми, пернала ги е носталгията.Нокторезачки в коридора, бели пеперуди на пода изяждат балатума.Ще се включа и аз в гощавката кисела.Ще си посадя мушкато и ще откъсвам по едно листо всеки път, когато носталгията загризе ноктите ми.Или ще потърся друг коридор. Неосъществена усмивка на игривия мим…не звучи ли много 'арт' :) ? На мен пък крем карамел ми звучи поетично.
Изхвърчат ми краката и не мога да ги стигна, по-бързи са от буболечките в сака ми.
И те искат от балатума, а от него щях да си правя сал към един топъл, тежък облак.
Онзи, който се бори с мазилката. Ще се намажа с гипс и ще отлетя към короната на дърветата…
Вземам те назаем, ще те върна на земята, когато завали.Ще ти покажа къде зимувам…
Да ти отворя ли входната врата?Или ще звъннеш на ръждясалата камбана?Тежка е като думите, които преправят път през задръстения гръклян.Мравките хапват всичко, което е малко. Но крем карамела си е за мен... Нокторезачката иначе я споделям без проблем, за който има проблем… с настилката на пода, с фрустрациятa, организацията на себе си или тяхната. За политическата вече нокторезачките са излишни. Там трябват професионалисти... като започнеш от тези с чуковете и трионите и стигнеш до женички с пилички. Пчелички.
Дискът на въртележката се отлепи.Имаш ли пера в повече ?
Обичаш ли мляко с какао?
Или дървесната небрежност ?
Отпускам се и падам назад, в задния двор, където съм посадила шарени възглавници…и една черна, да я скъсам, когато те изгубя от съня си.
Островърха шапчице ..
много е хубаво. като че влизаш във водата и плуваш ,а душата ти се събужда.
ОтговорИзтриване