Ден между тях :)

На една олющена спирка,

Аз и непозната дружинка,

Безмълвно цигара делиме,

Глуповато се споглеждаме

-пак добре се подредихме.

Отсреща контрольор се ежи

И се чуди, как да ни прережИ

Принципно, викам си,

това не е от моите стремежи,

но от друга страна,

как млад човек да продупчи едната си пара,

като в трамвая даже няма места.

И влизаме пак- вътре като в саркофаг.

Двеста баби с туби в ръцете,

Гледат ме тъпо и си разкършват нозете.

Ей тоя малкия ей ся ще го притисна,

За гърлото ако трябва ще го стисна..

А младежа-културен,

Въобще не е шумен,

Поздравява,

Кучетата храни в квартала,

Глади си ризите,

Даже книги чете!

Въобще не е зле…

Но уморен е милия,

Работи до късно,

А шефа е копеле мръсно…

Не плаща добре…

Но ще си купи билетче,

нали е културно момче.

Но ето, започва се схватката-

Той едва гледа си там за университета тетрадката,

Гена изпъва бастуна, прави тъжна муцуна,

Младежа си гледа тетрадката,

Но Гена е зла,

Започва да пъшка,

С грозен поглед младежа промушква…

Но не, днес е ден за почивка, казва си Митко със самодоволна усмивка…

И стои.

Идва още една и започва се тягостно пъшкане,

Пуфкане,

Пушка…

Направо не знам къде си Митето душицата мушка.

Напрежение.

Стоическа глъчка

От старческа запръжка

На един древен конфликт.

Заставам и аз до младежа!

Е, сега сме квит!

Но отбор Черешки,

Хич не е мъртвешки

Стават и грешки, казва Генка на Цонка

И отпива спиртна бобонка.

- Абе детенци , как не те е срам,

Едно време ако беше …

Митко отвръща:

- Да ми се връща! (младежки екстаз)

Прости бабо, ама не съм курназ,

И аз не мога да стигна до нас,

'Дързост и красота' пропуснах : )

От бачкане едва не повърнах,

10 портрета до понеделник трябва да нарисувам,

А листа на две го прегъвам,

Да мога да купя повече боя,

И мечтите да изрисувам…

Да споря не желая, писна ми, трябва да призная,

Гледам с морална точност,

Но чудя се,

къде са доспехите на моята общност?

Къде на солетите е срока на годност?

Кога превърна се в подобна сложност

Да бъдеш млад?

И къде, в цялата смрад,

аз да покажа на целия свят,

че пиша поезия, защото съм инат

защото вярвам, че е възможен обрат!

Но това ще е, ако всеки млад инат,

Покаже от себе си малко заряд…

Прибере фаса в джоба,

Да се усмихне, а не да се вкисне,

Когато някоя от Вас на врата му увисне..

Когато всеки общува, гласува,

На чалгата смее се,

Е, всеки понякога псува…

Попътува,

Да спре да бъде прасе.

А това е моята спирка.

Можеш да седнеш, ако искаш да легнеш,

Никой тук не пита защо това дете всеки го блъска и рита…

Та благодаря, че попита, измъчена сеньорита,

,на 20 съм , и аз стари дрехи нося,

И въпроси

И душа,

Крака и умора

И малко тъга.

Но пък съм си българче, знам я и твойта игра…

Ура!