За студенина, настинки и страх от мечки

Сладкото от мушмули е много особено.Вкусно е, а не е приятно за дъвчене.Дали защото е необичайно или защото аз съм гаден каприз? Птича работа. И те не ядат МУШМУЛИ… ако ги посипя с горяща пепел, ще се роди ли феникс?
Ще му сложа фибички да се чувства добре сред хората, даже може и на дискотечка да го заведа.В замяна искам малко от огъня му за да издържа…
Ще напаря краката си с морска сол, ще взема бързовар и одеало и ще подсмърчам, чакайки да изгрее слънцето за да ми помогне да кихна…Настинката се лекува с топлина и кърпички.
Аз обаче предпочитам мед ..стоя в градина с праскови и слънчоглед, и мравки има, но съм дала обет, на тях им стигат капчици мед ,една дузина хапки сладолед, после рисувам на някоя портрет…
Така и не пораснах в медената градина, все още очаквам мечка да се изпречи на пътя ми и се надявам да говори български...Иначе е спокойно,но от вратата -изход става течение.. и така се повтаря всичко- схващане, настинка, лечение.
Явно организмът ми има нужда да е болен?
Срам ме е колко глупости ти говоря, оптимиста се смее за да забрави, ама ти не се и смееш…
В Очите ти плуват пчели, преяли с цветя.
Със свещ залепям очите си и лягам да спя :)

Вибрациите на тенекиената луна

Мога ли да ходя по пясъка със ски?Или ще се спъвам по мидите и ще ги чупя?А те са красиви, лениви и крехки…Ще поспра, ще набера букет от тях и ще си направя камбанка, като онези , които слагат над вратите и като се отварят и затварят, те пеят.
Всеки път, когато влизаш, ще ми напомняш луната и щурците и сянката ти ще плъзва в стаята ми.
Ще заставам зад нея и ще съм доволна- колко му трябва на един бездомен домошар.
.Ако нарежа пердето, ще я има ли пак?
Ще отекват прозрачните стъпки на безформения ,сенчест спомен.
Отивам за краставици, обезводнила съм се, а и са свежи, напомнят на теб.
Измивам ги и отивам да танцувам на покрива, ще закача камбаната на някоя антена и вятърът ще си играе с нея.Сянката ми ще препява песента на миглите ми.Тя е тиха, може би няма да я чуеш, освен ако и твоята сянка не се крие зад някоя антена.Маже би чувам сигнала й…

размисли и страсти

Мазилката на блока не се пребори с дъжда, стича се, прелива и облицова кабела, по който изпращаш допир до мен.Изтръпнала е главата ми от вариации, оранжева е устата ми и пее ,че китарите и небето са с цвета на думите й.Крещящи люлки.Замръзват ноктите ми, пернала ги е носталгията.Нокторезачки в коридора, бели пеперуди на пода изяждат балатума.Ще се включа и аз в гощавката кисела.Ще си посадя мушкато и ще откъсвам по едно листо всеки път, когато носталгията загризе ноктите ми.Или ще потърся друг коридор. Неосъществена усмивка на игривия мим…не звучи ли много 'арт' :) ? На мен пък крем карамел ми звучи поетично.

Изхвърчат ми краката и не мога да ги стигна, по-бързи са от буболечките в сака ми.

И те искат от балатума, а от него щях да си правя сал към един топъл, тежък облак.

Онзи, който се бори с мазилката. Ще се намажа с гипс и ще отлетя към короната на дърветата…

Вземам те назаем, ще те върна на земята, когато завали.Ще ти покажа къде зимувам…

Да ти отворя ли входната врата?Или ще звъннеш на ръждясалата камбана?Тежка е като думите, които преправят път през задръстения гръклян.Мравките хапват всичко, което е малко. Но крем карамела си е за мен... Нокторезачката иначе я споделям без проблем, за който има проблем… с настилката на пода, с фрустрациятa, организацията на себе си или тяхната. За политическата вече нокторезачките са излишни. Там трябват професионалисти... като започнеш от тези с чуковете и трионите и стигнеш до женички с пилички. Пчелички.

Дискът на въртележката се отлепи.Имаш ли пера в повече ?

Обичаш ли мляко с какао?

Или дървесната небрежност ?

Отпускам се и падам назад, в задния двор, където съм посадила шарени възглавници…и една черна, да я скъсам, когато те изгубя от съня си.

Островърха шапчице ..

Диетата на новото време, от едно старо време :)

Пропадат чипиците ми в мравуняка, похапват туршия, стават кисели и не искат да си ходим…

Май си като мен, топчице нарисувана- подскачаш напред-назад, подмятат те, играе им се , а всеки път като докоснеш земята, болката те отблъсква нагоре, а там въздуха е студен.

Горчица капе от джоба ми, не ми се пере.Приличаш ми на бургер, вкусен си, гладна съм, ама си вреден.Боли те това-онова, искаш да те излекувам , ама става само с коприва.Опарих си клепачите.Получи се чудесен грим…

Обичам само липата.Успокоява ме и не иска нищо от мен.

Безполезна е ножичката, не мога да се изрежа цялата, не си стигам гърба, не съм вече гъвкава, а вкоченена от празния ти поглед.Иначе мога да ти говоря с часове за космоса, мога да говоря и глупости, да те забавлявам…

Но ако ти разкажа съня си, може да изгубя времето.Времето зависи от теб и мен.Но го няма.То прие материална обвивка, сложи си вратовръзка и ми заговори дипломатично…и ти си от едрите тухли.А иначе драскотините по ръцете ми са като лек допир от котешки стъпки.Да дезинфекцирам ли?Или ще си минат сами?

С времето.Същото време.Същите драскотини, нови прозрачни белези.

Ново слънце и чаша кафе.Не знам какво правя тук…Ям бира със сребърна лъжица.

А пеперудите ме хапят по раменете, сигурно за това съм се схванала.Ще се намажа с крем и ще се размекна.Намазана усмивка и вратата се затваря .Отворих си очите и видях протрита изтривалка..

Обичам пуканки и филми , защото не се притеснявам, че не ми говориш.Иначе и ягоди обичам, но е твърде сладко.А с бирата, с която храня душата си, ягодите не вървят.Петна се реят в главата ми.Още бира…на диета съм я подложила тая моя душа.

В безкрайността сме само аз и облаците.И те си отиват. Махам механично за довиждане и яхвам следващия облак, но с тежестта си причинявам дъжд.Индианска му работа, моледби, усъвършенствала съм се…

Облива ме минерална рекичка и ми пари като копривата на клепачите ми…

И така- горещ асфалт и сив, обратен път…

Отивам да запаля гардероба, само чаршафите ще си оставя…

Ден между тях :)

На една олющена спирка,

Аз и непозната дружинка,

Безмълвно цигара делиме,

Глуповато се споглеждаме

-пак добре се подредихме.

Отсреща контрольор се ежи

И се чуди, как да ни прережИ

Принципно, викам си,

това не е от моите стремежи,

но от друга страна,

как млад човек да продупчи едната си пара,

като в трамвая даже няма места.

И влизаме пак- вътре като в саркофаг.

Двеста баби с туби в ръцете,

Гледат ме тъпо и си разкършват нозете.

Ей тоя малкия ей ся ще го притисна,

За гърлото ако трябва ще го стисна..

А младежа-културен,

Въобще не е шумен,

Поздравява,

Кучетата храни в квартала,

Глади си ризите,

Даже книги чете!

Въобще не е зле…

Но уморен е милия,

Работи до късно,

А шефа е копеле мръсно…

Не плаща добре…

Но ще си купи билетче,

нали е културно момче.

Но ето, започва се схватката-

Той едва гледа си там за университета тетрадката,

Гена изпъва бастуна, прави тъжна муцуна,

Младежа си гледа тетрадката,

Но Гена е зла,

Започва да пъшка,

С грозен поглед младежа промушква…

Но не, днес е ден за почивка, казва си Митко със самодоволна усмивка…

И стои.

Идва още една и започва се тягостно пъшкане,

Пуфкане,

Пушка…

Направо не знам къде си Митето душицата мушка.

Напрежение.

Стоическа глъчка

От старческа запръжка

На един древен конфликт.

Заставам и аз до младежа!

Е, сега сме квит!

Но отбор Черешки,

Хич не е мъртвешки

Стават и грешки, казва Генка на Цонка

И отпива спиртна бобонка.

- Абе детенци , как не те е срам,

Едно време ако беше …

Митко отвръща:

- Да ми се връща! (младежки екстаз)

Прости бабо, ама не съм курназ,

И аз не мога да стигна до нас,

'Дързост и красота' пропуснах : )

От бачкане едва не повърнах,

10 портрета до понеделник трябва да нарисувам,

А листа на две го прегъвам,

Да мога да купя повече боя,

И мечтите да изрисувам…

Да споря не желая, писна ми, трябва да призная,

Гледам с морална точност,

Но чудя се,

къде са доспехите на моята общност?

Къде на солетите е срока на годност?

Кога превърна се в подобна сложност

Да бъдеш млад?

И къде, в цялата смрад,

аз да покажа на целия свят,

че пиша поезия, защото съм инат

защото вярвам, че е възможен обрат!

Но това ще е, ако всеки млад инат,

Покаже от себе си малко заряд…

Прибере фаса в джоба,

Да се усмихне, а не да се вкисне,

Когато някоя от Вас на врата му увисне..

Когато всеки общува, гласува,

На чалгата смее се,

Е, всеки понякога псува…

Попътува,

Да спре да бъде прасе.

А това е моята спирка.

Можеш да седнеш, ако искаш да легнеш,

Никой тук не пита защо това дете всеки го блъска и рита…

Та благодаря, че попита, измъчена сеньорита,

,на 20 съм , и аз стари дрехи нося,

И въпроси

И душа,

Крака и умора

И малко тъга.

Но пък съм си българче, знам я и твойта игра…

Ура!

лирични отклонения, млади сме все пак :)
Category: Writing and Poetry

Енергия. Винаги съм си я представяла като лъч. Банално? Наскоро прочетох, че баналното е по-реално от прекрасното. В бездънна тъмнина.Топло е, издига краката ти. Енергия-мисъл. Със сигурност знам, че тези двете са обляни с мед- той ги свързва – сладост- полезност – лепкава слепкавост.Светлина, ухание. Ухание съм откривала и в уморено тяло.О, да- то не мирише като цвете, но има общо с пчелите. Царицата – егото. Податливостта, целта, границата с наивността.
Светлината. Тя може да се съдържа в две точки. Те са достатъчно тъмни и дълбоки. Понякога успявам да бръкна с голи ръце в тях :). Тъмнината минава през мен, стола стената и другите статуи, които напомнят, че сме седнали. В тези две кълба виждам две други. Малки и искрящи. Толкова силно, че да ме заслепят след 14 часа КРАКА.Толкова силно малки са, че обезсмислят паважа. И толкова енергия са ми дали, колкото в техен пристъп на танцува лудост са ми взели.Енергия. Тишина. Алергия. Немота. Не можеш да кажеш на тези две кълба да спрат своя безумен танц, ако твоите се водят по него. И защо?- в своите забързани, тактови крачки, ме питат моите танцьори. Отпуснете се, казвам им. И следва танго. Казват, че е танца на любовта. На дързостта също. Крайна дързост. Силно завземащ ритъм, такъв, че моите искрици губят контрол. Спират. Крачка встрани. Помисли, казват ми, Бъди мъдра, както преди, хванала си се на хорото, реди. А черното в цялата енергийна работа казва блъсни. Запали свещичка, цигара, при нас става тъмно, угаря. И да аз го правя, защото между хорото и тангото има луда надпревара. Между мен и теб, между цигара и билет за нова гара. Самолет. Хорото знам го отдавна. То е старо колкото лицето на гарвана. Него играла съм и съм паднала. Попаднала. Без рокля и роза. Без да знам как, въпреки, че и него съм играла. Това е нов трак. Нова сцена. Нова болест, рак. Не знаех как да не правя подобни грешки пак. Казах си, тя енергията дава знак. Даде ми, затанцувах така, че се унесох, заплувах и забравих да помня, кога аз да подгоня танца така, че да стане по-шарена, интересна игра.
Грешка
Встрани
Смешка
Правата крива, крайност игрива,
Игривост, танц,
Сънлива естрадност,
Реверанс,
Похотливост, стремеж,
Издръжливост,
Покой,
Справедливост,
Променливост,
Застой.
Предпазливост,
Помирителен порой,
Проходимост,
Нов път и мой, и твой
Различен и едновременно еднакъв простор..
Закачени представи. Пълнота на части и празнота без тях.
И със.
Чудя се на спокойствието ти, казваше ми майка ми. Лоша работа е, сега констатирам, да си доверен, отворен. Не ми е интерсно , каза ми ти, а аз го взех като връзка праз и егото заби главата си в теб, точно в речевия час. Грешката не е в нас, фак оф, отивам си в нас. Пирует, срам, ярост, тъга и други подобни отблясъци на почернелите ми кълба. А те си казват. Мама му стара, и таз добра, остана ни светлината зад онази врата. Врати, едни други бяхме открили, там е сметище за двойки, себе си недоразвили.
Грубо изказали се .. на стола на масата подпрели се.
В спокойствие прибрали се и им станало скучно
И доста мъчно,
Но лесния път избрали са, защото всъщност за енергията нещо недоразбрали са.
И заспали.
Един без друг.
Оставили малко от онази обща енергия
На сметището.
Като боклук.
Имам дупка в едното око
Бяла пеперуда ме гледа сърдито
Кацнала на бедро,
Цялото в дрехи увито, горкото.
Каквото било, било то.
Сега сме нови,
Ново е злото.
Ходим, пием, танцуваме,
Малко е смешно, като тийнейджъри си празнуваме.
Аз и нечия Вероника.
Защото тя се радвала била, че е ничия
И сега си гледа пак, през погледа-птичия.
И е на оглед. И ако бе поискала може би щеше да има каквото е искала.
Ама йок. Едва ли е порок. Но на моменти си е нечия и любопитно и става, когато някой с думи завлече я. После пак цък и язък. Нещо отвътре спече я, Бръмбъзък в бялото черво. .. има защо !

Сложих цайси...

Та си викам време е да направя блог :)