още нещо старо :)

Творецът и изкуството да бъде себе си

Аля е бяла.Малки, бели пръчици и снежни леки, заледени очи...далеч, далеч понесени по пътека от захарен памук...след всяка стъпка усеща сладостта, но при хвъркатото отлепяне на крачето, материята изчезва.Това служи за крем против бръчки на петите й, от асфалта се напукват и потича алена, гореща, млада кръв, която възмущава околните.

Тя се учи да намира красота, трудно е, боли, но болката е сълзотворно-доволна-плодотворна.

Утринният хлад освежава лицето й.Чувства се малка и бяла, усмихва се на кучетата и котките по улицата, разбират се с поглед, показват й пътя.Пали цигара, леко залита, увърта се, ръката в косата преплита, почуди се, какво всъщност й липсва- усети се ,че закъснява.Аля в училище не е добре-не говори.В целия театър се губи -злобни, настървени стратези, бележкари, тежкари, модели, хора-вманиачени, от книги обградени, само за изгнила история приказват, кои са ''откачени'' ?Пошли списания,излишни терзания...за всичката тази разноцветна тълпа бялата Аля е луда,.. лесно обяснение, заклеймяване, отричане.А тя върви бързо, тича, като машина, на себе си не прилича.Вижда бяло дете и се спира, сърцето пулсира, само тромпетът й липсва и започва да рови из своите строфи, от страх се залисва и не записва.Страхът й прелиства и търси старата писта, на която с тебешир изписваше всяка красива дума, с която се будеше, в сънища вярваше. С керемида рисуваше смешни цветя и се смееше, как го умееше само...А сега, там, що за клоун е? Когато попадне между стари, грозни деца, търси си книгата с керемидени букви, търси бистрота.В очите се забиват стъкла от витрина или екран, всякаква форма и цвят, излишна суета, цяла кофа, стени, дворец от кукли.
А онова бяло дете, като видение, като малка бяла пеперуда, която я хапе по краката, разрошва й косата, връща бистротата, чистотата ...с червена рокля на бели точки, боса, с камъни в ръката, а в другата с четка за рисуване. Това видение смути Аля. Дълго време бяга от водни, дълбоки очи и от белотата, познава и такива- болните й спомени, живи спомени.Неколцина смели приятели.За доста време наблюдения и усет,отвращението от лицемерието се засилваше и противодействието-добрата умисъл я караше да става такава.Човещината надделява.Но често докато се усмихваше, нещо в нея изригваше.Чудак си беше и се нещо в нея кипеше, понякога се чувстваше безсилна, не на място, противна.Реши да говори и им стана забавна.Интересно им беше, доколкото е интересен и новият филм. Тя пък спря да рисува, реши да умува, книги чете и все така шумно общува.А къде е белотата, черната дупка поглъща...Аля е бял лист. Материята или анти-материята засмука пастелите й? Като черно-бял,стар филм, класически, за човек, който все се чуди изгубен ли е или намерен...
Аля за нищо не съжалява.Тя притежава времето си, какво друго и трябва?Има цветовете си, сутрешна свежест, пътека от захарен памук,глава лук и пет маслини. Губи ли се, намира ли се между тях, тя е прозрачен прах и знае за тях и за себе си знае.. и не от тях, а от този прах се страхува...
Като една луда смее се, диво танцува и така си живее, това го умее и не й се псува. Обича изкуството и кисело мляко.Обича да плува, но рядко изплува. Обича тишината и вечно бленува да нарисува истинска звезда. Обича и в много неща се врича, обаче душата хвърката не намира с кого да споделя луната, да се рее, с имена да нарича. За това често си ''блее'' и пред красота да мълчи обича .Аля е бяла мушица. Има още една скрита тигрица, сега е далеч, но я има и с котката стават трима.Аля е неидентифициран летящ обект, мързелива понякога и доста отвеяна.Аля има нужда от красота. Аля живее жива, въпреки леко бледа, бледостта е породена от грозотата околна, проклета.Аля е снежна кралица в собствено кралство...
Видях я наскоро, пихме кафе с мляко, беше все така чудата, но беше си стъпила на краката. Странникът търсещ оказа се най-мъдрият пъзел- всяка частица сама изрисува.А ние усещам от тогава сме такива- лели, чичковци здраво стиснали портфейла, ключове.Продадохме въображаеми лудости и сега сме улегнали хора. За нея сме ясни, а тя за нас е красива картина, бяла светлина, която гримът ни разкрива.Аля е изкуство, атмосфера, малка летяща нота. Като танго, от което сега аз се страхувам, а не тя. Аля е бяла...


За национален литературен конкурс, 3-та възрастова група, проза, 1во място, 2007 г.