Ученето трябва да се експериментира като личностна трансформация "да учиш не означава да имаш, а да бъдеш"
Акин
Тиха и многозначителна сутрин.Тя се наслаждава на първата глътка кафе, ще си позволи още няколко глътки свежо спокойствие, защото знае как да го предвиди, има навика да му се наслади, а и то дава енергия за целия й ден.
След няолкото минутки спосйствие се започва сутрешната паника, листи, портфейл, телефон, ключове, часът, колко е часът, ще успее ли... тичане, като малка органична машинка. Пътя към училище или пътя за работното място, пътя за магазина или любимата пейка на кея. Пътя го знаеш, а винаги е различен. Всеки път го учиш, всеки учи различно, начина на учене е твоето мислене и твоето мислене е твоето учене.Учиш за себе си, не за професора, учиш за мечките, не за оценката, учиш се да учиш, за да имаш преценката, знаеш какво можеш и спокойно преглъщаш соленката. Днес учиш денят си, утре учиш аритметика, всичко това е твоето бъдеще и за негова сметка е. Сметката и тя лесна е стига да имаш нужда от нея. Днес знаеш колко е 2 плюс 2, утре, че този филм има нужда от зрителки, поне две. Двама човека бяха толкова много, когато ти беше толкова малък, сега ти се струва, че са малко, а всъщност само с един животът ти е по-сладък. Днес дъщеря ти има шестица, утре обаче прави огромна грешка и първото, което си мислиш е къде сгреших, това, че забравих своята собствена или че не забелязах нейната предишна.Днес си бележник, много различен от този, който си държал напуканата от знание и до болка позната раница. А тя е различна от днешните. И те са различни от теб, а всичките учат, всички в едно училище. Всички си приличат в съвсем човешките си желания. Всички са толкова различни в сънищата си. Но във всички различия има план на учебния урок, има подточки, запетаи, които по правописните правила си приличат.Всички правят правописни грешки, независимо колко са ги учили да не ги допускат. Учиш неща, които след време с охота разбираш, че си ги учил, но под друга форма. Една моя учителка казваше, че повторението е майка на знанието и не само тя го е казвала. Казвам ти го и аз. Всеки ден повтаряш стари грешки, учиш се да грешиш по различен начин. Всеки ден правиш стари, поправени грешки, поправяш ги по друг начин и пак се учиш. Всеки ден се учиш да се усмихваш. Всеки ден поне за секунда умираш. Днес в училище си се трансформирал в дърво, утре се трансформираш в красиво цвете. Не защото има обеснение в учебниците как биологически е възможно това. Но вчера, когато една страница от книга прочете, засади в шарения си сън дъга. Всеки ден вместо с тебешир, с мигли, с енергия би могъл да научиш много хора на много неща.Но всеки ден забравяш много ценни твои мисли и слова. Един има знания по алгебра, друг пък може да ти нарисува най-ценната овца.Като малкия принц, той няма много неща. Има една много суетна роза, която пък има само четри бодли за да я пазят от целия свят. И той и тя не знаят много неща, а са научили от залеза други, които в учебника нямат места. И така малкия принц е научил големия чичко как да посреща света си сутрин и как да го изпрати вечер. Чичко един пък мен учеше много неща и аз ги разбирах, но разбрах ги едва, когато точно по този път минах. Пътища, букви, мисли, задачи, стратегии, безпричинен смях, на баба поговорките, как се правят пълнени чушки, какво означава думата метафора и още много неща, които може би са в урокът ти за седми клас, а може би ги няма изобщо в програмата. Има други, които приличат, но други отричат. Имаш целия свят. Можеш да научиш каквото посикаш, стига да си начертал картата си така, че да откриеш пътя. Може и да се заблудиш. Може цял живот да се луташ, но постоянно нещо ще учиш, всеки път, когато лицето ти се изменя. Накрая бръчките ти ще бъдат твоята научна картина. А може никога да не разбереш защо е била толкова харизматична твоята забравена приятелка, която остави сама на Смокиня.ДА, бръчките ти накрая ще бъдат твоята научна картина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар