петък, 6 ноември 2009 г.

секунди първичност, която търси своето неизбежно споделяне.

Чудя се, до живот ли така ще се пъна, да започна начало
началото, в случая трябва да бъде край ..
края пък начало...
сприрала за очи с допълнителен обем
реклама на теб
или на мен?
Да рекламирам несигурност не бих могла,
но да кажа със сигурност-
това май го мога.
Да чистя от себе си
и промяната,
търсиш орела си,
ореола си
или търсиш замяната...
да заменяш нещо
е като да търсиш измамата
да мамиш себе си
това ли е промяната?
Портокалови семки,
лека ирония
разговор приказен,
после агонията,
не от друго-
от себе си
да си недоволен
ето ти,
ето ти моята,
ето ти го сюжета,
пожелай го,
от там идва късмета-
поругай го,
по дяволите
кмета
искам да знае,
че искам омлета,
искам попарата
от много
от просто и малко

благодаря,

че променяш конспекта,
че тук съм
и имам късмета
да имам какво да мисля,
да бъркам,
да се кискам,
да крещя, викам
да свиквам себе си
на съвещание,
да имам билета
да направя това признание,
да имам смелост
да търпя порицание,
благодаря!